Всички сме чували израза “Чети между редовете”. Това е евфемизъм, означаващ, че в написаното има дълбок смисъл или скрито послание, което на пръв поглед ни убягва.

Нерядко, трафикът на хора започва с публикуването в интернет на обяви за високоплатена работа в чужбина, по-добър живот в големия град или пък запознанство с човека на мечтите ни. Когато сме мишена на подобни съобщения, едва ли се замисляме и “четем между редовете”. Истината е, че всеки може да се подлъже и да стане жертва на подобна измама. Tази измама понякога води и до по-тежкото престъпление – трафик на хора с цел трудова или сексуална експлоатация.

Добрата новина е, че интернет може, както да бъде инструмент за подмамване, така и да служи зa превенция на подобни злодеяния и престъпления.

Ако знаеш за случаи на трафик на хора, или ако ти, твои близки, роднини или познати сте жертва на такова престъпление, влез в секция “Сигнализирай” и стани нужната част от превенцията на трафика на хора!

За кампанията:

“Чети между редовете” е кампания, организирана от Национална комисия за борба с трафика на хора с подкрепата на фондация „Ханс Зайдел“ и на „Швейцарската програма за превенция на трафика на хора и за идентифициране, защита, подкрепа, връщане и реинтеграция на жертви на трафик”.

По повод 18ти октомври - Европейския ден за борба с трафика на хора, инициативата цели да насочи обществения поглед към съществуващия проблем, да информира българина за начините, по които трафикантите използват интернет като място за подлъгване на своите жертви, както и за начините, по които мрежата може да бъде място за превенция. Защото изначалната функция на интернет е да информира, а когато човек е информиран, вероятността да попадне в капан драстично спада.

Истински истории:

Жана

Любомира

Иван

ВАЛЕНТИНА
jana jana

ЖАНА

Към Националната комисия за борба с трафика на хора се обръща неправителствена организация, базирана в Белгия, относно млада жена от България – Жана, на 26 г. Предистория Жана е от малко село, в близост до гр. Варна. Семейството ѝ живее бедно, като общо са 5 братя и сестри. Често родителите ѝ се карат и бият. Поради тежките финансови и битови условия, тя и част от братята и сестрите ѝ са настанени в специализирана институция. Там, Жана става близка с няколко по-големи от нея момичета. Те ѝ казват, че през интернет са се запознали с момчета, които са им помогнали да изкарат добри пари в чужбина.

Едно от момичетата „урежда“ и Жана. Първо заминава за Германия, а после я местят в Белгия. Там се договаря за работата и парите, но в последствие уговорката не се спазва. Сводниците се менят – Жана става стока, която се продава, изкарва пари, които никога не достигат до нея, и е загубила свободата си. Освен това се стига и до физическо насилие и заплахи за живота й, както и заплахи как сводниците и трафикантите ще разкажат на всички, че Жана е проститутка, че ще публикуват нейни голи снимки във Facebook, че ще пострадат и близките ѝ. Как завършва тази история След направен контакт между неправителствена организация в Белгия, полицейски служби и Националната комисия, специалисти разговарят с Жана на български. Съвместно организациите и институциите помагат на Жана и организират връщането ѝ в България. Тя е настанена в защитен център, където с помощта на специалисти, получава психологическа и социална подкрепа, а в рамките на т. нар. „период на размисъл“, Жана решава да съдейства на разследващите в наказателен процес срещу трафикантите и по-късно получава обезщетение като жертва на престъпление.

jana jana

ЛЮБОМИРА

През април, 2014 г. в администрацията на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) постъпва сигнал, подаден от Венцислав, който е от малък град в Югозападна България. Предистория Венцислав сигнализира, че жената, с която живее на семейни начала и имат дете – Любомира – е заминала чрез интернет обява да работи като крупие в Германия, но не след дълго се е свързала с него, споделяйки, че е принудена насилствено да проституира и вече е преместена в Холандия. Въпреки притеснението си, Венцислав сигнализира за случая в районното управление на МВР. След като съобщава в полицията, контактът му с Любомира спира, а един от трафикантите, Даниела, го заплашва, че „ще намери законен начин да му отнеме детето и че ще накара Любомира да подпише документи, с които то да му бъде взето“. Венцислав избира да не се страхува, и информира и отдела за закрила на детето относно цялостната ситуация. Как завършва тази история Националната комисия, със съдействието на МВР, полицейски служители от Германия и Холандия, и посолствата на България откриват Любомира и тя е изведена от ситуацията на сигурно и защитено място. По случая тече съвместна полицейска акция, в която Даниела и част от нейните „партньори“ са арестувани и спрямо тях е повдигнато обвинение за трафик на хора.

jana jana

ИВАН

Иван е от малък град в Северозападна България. Безработен и на средна възраст, той има дългогодишен опит в областта на строителството. Предистория Със съвет от познати, Иван отговаря на публикувана в интернет обява за набиране работници за строителство на жилищна сграда в Германия. Така се среща с млад мъж, който му казва, че предложението за работа включва осигурени транспорт и обзаведена квартира, с всички необходими за пребиваването условия. Иван е убеден от бъдещия си работодател да му предостави документите си за самоличност, за да му бъде изготвен трудов договор, както и да подпише редица документи на немски език, които той не разбира. При пристигането си, Иван е изненадан от това, че е настанен във фургон, в близост до строежа, на който се предполага, че ще работи. В този фургон живее заедно с още пет души, без баня, без тоалетна, без кухня и каквито и да било елементарни битови условия. Той и останалите работници прекарват около две седмици без изобщо да работят, тъй като на строителния обект в момента се извършва друг тип дейност от местна фирма, която е наела свои работници. Личните спестявания на Иван са на път да се стопят и пред него стои опасността да остане завинаги оплетен в мрежата от зависимост и очакване. Как завършва тази история Иван рискува и успява да вземе обратно документите си за самоличност, под претекст, че срокът на валидност на личната му карта скоро изтича. С помощта на близки и приятели в България, които намират свои познати в Германия, той успява да се прибере обратно в страната. Със съдействието на Националната комисия и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е стартирана проверка по неговия случай.

jana jana

ВАЛЕНТИНА

Сигналът за трафик с цел трудова експлоатация е подаден от Валентина, жител на малко населено място в Бургаско. Предистория Валентина живее в малък град, в който трудно се намира работа. През летния сезон повечето хора в трудоспособна възраст отиват на гурбет в различни държави. Валентина решава също да опита, и разбира че най-лесно това става през обяви в интернет. Познати, работили неведнъж, я насочват към сайт, където тя отговаря на обява за работа в Западна Европа, в областта на селското стопанство. При заминаването си, Валентина има леки съмнения още от самото начало – фирмата, която е трябвало да ѝ осигури работа, сменя крайната дестинация, но Валентина бива убедена, че това не е проблем: просто трябва да замине за Белгия. Представителят на фирмата казва, че той осигурява транспорта, квартирата и работата там, но просто в последния момент се е наложило фирмата да се пререгистрира с друго име. В последствие се оказва, че работа за Валентина и другите няма, а те дължат още няколко “такси”, за да се върнат в България. Как завършва тази история Когато се прибрали в България, посредникът им предложил веднага да ги включи в нова група за бране на круши, отново в Белгия. Валентина отказала и веднага подала сигнал в Инспекцията по труда. След направената по сигнала проверка се оказало, че освен, че българинът нямал никакво право да върши тази дейност, и белгийският работодател не бил регистриран никъде в страната, което допълнително затруднява възможностите на институциите да вземат необходимите мерки.

logo-campaign